Имам усещането, че доста хора все още гледат с недоверие

 Имам чувството, че много хора към момента гледат с съмнение на феномена отдалечено образование. Отраснали сме с опита, че българинът постоянно намира на работата колая. Хеле в случай че не могат да го следят. От друга страна българинът е мнителен, не има вяра, до момента в който ръка не пипне и око не види. Само че отдалеченото образование нито се пипа, нито се вижда. И тъй като ръката и окото не се пълнят с доказателства подозрението се тиражира, въпреки и някак под сурдинка. Сигурно задачата по народопсихология би излязла вярна, в случай че в нея не участваха българските учители. Защото учителят е от друга квас – виновен до престарание и угрижен до разболяване. Затова си мисля, че осем дни след началото на опита отдалечено образование резултатите би трябвало да надминали упованията на министерството.  Убеден съм, че няма друга обществена система, която може да бъде пренастроена единствено за три дни. В петък, 13.03, идват първите указания, в понеделник, 16.03, хиляди учители стартират онлайн занимания. През уикенда са обменени хиляди постове с запаси, инструкции, препоръки, упътвания. Благодарение на тази позабравена от времето на стачката взаимност системата освен не забуксува, ами напряко потегли от по-висока предавка.

И по този начин единствено за седмица постепенно и бавно учителството порасна за няколко години. В понеделник и вторник се сринаха всички платформи, претрупани от урочния  ентусиазъм на хиляди учители.В сряда към този момент се раздаваха сметките за просветителната платформа Майкрософт тиймс, в петък съвсем всички учители и голяма част от учениците бяха задействали профилите си. Последният уикенд още веднъж беше работен. Уебинар след уебинар, видео след видео. И отново обмяна на указания, препоръки и взаимна помощ. Нямам концепция какъв % от учителите се самообразоваха за работа с Майкрософт тиймс, само че през днешния ден в платформата работеха толкоз доста хора по едно и също време, че редица функционалности се бъгнаха от натоварване. За томаневерниците е значимо да кажем, че към 23.03 всеки преподавател разполага с виртуални класни стаи за всеки от класовете си и учениците към този момент са ги напълнили. Извършеното от учителите в тези къси периоди е съвсем мъжество, само че няма потребност от овации или патетична реторика. Учителите се нуждаят единствено от самопризнание, което стартира с това да престанем да назоваваме големите им старания ваканционни. Не, нито учителите, нито учениците в България са във почивка. Работят с цялостни сили и пословичната си отговорност. При това доста повече в сравнение с през естественото образователно време.

Ето моят работен ден през днешния ден съумя да се побере в девет и половина работни часа. Започна преди обед с опреснително ревизиране на презентациите за работа на платформата Майкриософт тиймс. Посрещнах обеда с подготовка на материалите за идните за деня уроци. С образователни часове пристигна и си отиде следобеда, вечерта дойде с правене и разпращане на самостоятелни задачи и инспекция на към този момент свършеното и върнато като противоположна връзка. Всъщност със наложителна екстра над естествената осемчасова дълготрайност на работния ден мина цялата предходна седмица. Общувам с десетки сътрудници и всички споделят, че се постанова да работят повече в сравнение с в действителните класни стаи. Не го споделям като недоволство или страдание. Констатация и факт за тези, които се усмихват на опцията родното учебно заведение да се цифровизира толкоз бързо. Нали споделих, учителят е виновен до престарание. Старателни и загрижени за образователния материал претрупваме освен себе си, само че и децата. В края на предходната седмица обществените мрежи преливаха от техните недоволства, че са изнемогват от условия и предоставени задания. Сигурно е, че ние, учителите, започнахме прекомерно амбициозно, само че е правилно, че и децата не са привикнали на сходно движение. Защото остарелия училищен табиет да се учи единствено по предмети за изпитване в мрежата не работи. Сега всички получават задания по всеки предмет.

 Няма подозрение, че пандемичната карантина носи на образованието изгоди, които занапред ще осъзнаваме. Защото придвижи с години напред дигитализацията в просветителния развой. Спомогна за софтуерното израстване на българските учители. Ангажира учениците и ги приучава към работа доста по-добре в сравнение с действителната класна стая. И всичко това се случва в един виновен учебен развой, който може и да не е до дъно пълностоен, само че е виновен, натоварващ, изпомпващ силите на учителите всеки ден. Всичко това с цената на уморителна работа за учители и възпитаници.

 Няма никакво значение кой какъв брой има вяра в у незабавния старт и случилият се опит. Факт е, че българското обучение не е във почивка. Българските учители са на работа, а учениците са в класните стаи, въпреки и да са виртуални. И макар че е онлайн просветителният развой изобщо не е спирал. Само на мен ли ми се коства, че всичко това е повече от почтено за оценка и почитание.

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч

Инфо: www.eratosten.wordpress.com